Изтребваш всички начала.
Заседнал в квадрат с ножове в ъглите,
подскачащ по висяща равнина,
усещайки на болката бодлите.
Линията ти - спираловиден плет,
издига те в някаква посока.
От точка А отиваш в точка Z,
за да откриеш, че целта е плоска.
Полярности обстрелват твоето Аз
и прогресивно те объркват до полуда.
Интензитетът на мълчанието - знак,
че в основата залегнала е нула.
© Радостина Попова All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
