Изтребваш всички начала.
Заседнал в квадрат с ножове в ъглите,
подскачащ по висяща равнина,
усещайки на болката бодлите.
Линията ти - спираловиден плет,
издига те в някаква посока.
От точка А отиваш в точка Z,
за да откриеш, че целта е плоска.
Полярности обстрелват твоето Аз
и прогресивно те объркват до полуда.
Интензитетът на мълчанието - знак,
че в основата залегнала е нула.
© Радостина Попова All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
