10 sept 2009, 11:45

Траектория на самотата

  Poesía
865 0 2

Изтребваш всички начала.

Заседнал в квадрат с ножове в ъглите,

подскачащ по висяща равнина,

усещайки на болката бодлите.

 

Линията ти - спираловиден плет,

издига те в някаква посока.

От точка А отиваш в точка Z,

за да откриеш, че целта е плоска.

 

Полярности обстрелват твоето Аз

и прогресивно те объркват до полуда.

Интензитетът на мълчанието - знак,

че в основата залегнала е нула.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Радостина Попова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Физическо-математическо-геометрично.
    Доколкото поезията е разчупване на познатия изказ, тук я има)))
  • Много оригинално. Добре се е получило. Нещо извисено за феновете на точните науки!

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...