goredoly (Миглена Цветкова)
407 2913
27 мая 2008 г., 18:09

Трафик 

  Поэзия
581 0 5

На пътя ми застана светофар.

За мен - червено, а за теб зелено свети.

Ядосвам се на този тротоар,

че пак се разминават световете.

 

Налага се да спазвам правила -

законите ми някой е написал -

отчайващо логична самота

и прах. И миризмата на колите.

 

И пак напред. Сега завой наляво.

О, имаш "стоп"! Почакай, спри!

Отдясно този е с предимство. Той е с право!

И той си гони своите мечти.

 

Забързан всеки подир своята илюзия

за "път с предимство с въздух свеж"

сам себе си човек изгубил е

във собствения си праховъртеж.

 

А аз като страничен наблюдател

стоя на шумното кръстовище.

В праха не виждам ни небето, ни тревата.

И аз копнея своето съкровище...

 

 

Всички ли бързат? Закъде всички тичат?

Всеки към своя си мъничък свят,

където мълчаливо момче или русо момиче

чака дъвка, бонбон, шоколад...

 

И точно затова са ни законите.

Разбирам за какво са правилата -

за да си носим някъде бонбоните,

с които да пропъдим самотата.

© Миглена Цветкова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??