Трафик
На пътя ми застана светофар.
За мен - червено, а за теб зелено свети.
Ядосвам се на този тротоар,
че пак се разминават световете.
Налага се да спазвам правила -
законите ми някой е написал -
отчайващо логична самота
и прах. И миризмата на колите.
И пак напред. Сега завой наляво.
О, имаш "стоп"! Почакай, спри!
Отдясно този е с предимство. Той е с право!
И той си гони своите мечти.
Забързан всеки подир своята илюзия
за "път с предимство с въздух свеж"
сам себе си човек изгубил е
във собствения си праховъртеж.
А аз като страничен наблюдател
стоя на шумното кръстовище.
В праха не виждам ни небето, ни тревата.
И аз копнея своето съкровище...
Всички ли бързат? Закъде всички тичат?
Всеки към своя си мъничък свят,
където мълчаливо момче или русо момиче
чака дъвка, бонбон, шоколад...
И точно затова са ни законите.
Разбирам за какво са правилата -
за да си носим някъде бонбоните,
с които да пропъдим самотата.
© Миглена Цветкова All rights reserved.
