14 сент. 2013 г., 16:52

Трафик 

  Поэзия » Другая
589 0 4

Днес трафикът изместен е отляво
и малко по-нагоре от стомаха,
за него няма знаци, светофари
или пък полицай  -  да се размаха.

На трафика ми, всичко му е чуждо
и регулират го дебели, грозни вени,
а болните артерии по чудо
поемат неспокойствието в мене,

което се събира на  площада,
и се превръща в  непознати клетки –
и тези клетки тихо, безпощадно
затварят трафика в  решетки.

Но аз сега надолу продължавам
и чувам как в артериите пулсира,
една човешка дива кръвожадност –
да се живее, без да се умира...

© Ивайло Цанов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??