Трафик
Днес трафикът изместен е отляво
и малко по-нагоре от стомаха,
за него няма знаци, светофари
или пък полицай - да се размаха.
На трафика ми, всичко му е чуждо
и регулират го дебели, грозни вени,
а болните артерии по чудо
поемат неспокойствието в мене,
което се събира на площада,
и се превръща в непознати клетки –
и тези клетки тихо, безпощадно
затварят трафика в решетки.
Но аз сега надолу продължавам
и чувам как в артериите пулсира,
една човешка дива кръвожадност –
да се живее, без да се умира...
© Ивайло Цанов All rights reserved.
