Очите ми наливат се със смях,
своята комична роля успешно изиграх.
Преметнах всички вас, галещи ме сенки,
присмях се на греха ви, а вие още сте ми верни фенки.
А дали не беше именно обратното?
Смехът, отекващ във вашия брътвеж: "О, то,
прилича на жена, но всъщност мъжко е",
и какво? Вътре в мен сърцето тежко е.
Наистина наложих маска на комика сив,
изписващ дори и некролога си с курсив,
но как се тази тайна в друга изроди?
Умиращия лебед, построен от лъжи и доводи. ...