1.

Пейка в парк.

Страниците шумолят под десет пръста.

Изцапани с мастило мисли.

Непознати стъпки някъде наблизо.

После…после идва тишината.

По-нататък… дума или две. Часове се отразяват в изречения.

Глухарчетата вече имат две значения.

Въздухът е купичка амнезия. Има вкус на топъл шоколад.

Стъпките си тръгват сякаш само след минута.

Стрелката на часовника екзекутира секунди.

Мастилените мисли слагат усмирителна риза.

2.

Приглушена светлина на кафене.

Прозорците – ред черни огледала. Отразяват уличните лампи.

Мокрият паваж пък отразява тях.

Помирисваш дъжда в пяната на кафето.

В гръмотевиците хорски шум чуваш глас.

А гласът е просто онзи нощен джаз,

който чуваше насън,

когато мислите ти те препъваха през смях.

Тази вечер е забравена епоха.

Тази вечер е красивата лъжа на фокусник.

Звездите вън са шепота на уличните музиканти.

3.

Неон. Отблясък на вода.

Въздухът мирише на хартия. Изгорена.

Празен басейн. Стените му отразяват гласове.

Една цигара време… толкова е нужно.

Толкова е нужно да разлееш шишенце мастило.

Да разлаеш саксофон.

Да обесиш глухарче.

Толкова е нужно за финал.

Отблясъци. Неон.