Трамвайна поезия

4 нояб. 2014 г., 22:43

Поэзия » Гражданская

424 0 0

Трамвайни страсти

Един футболен фен
с неразрешим проблем,
се возеше в трамвая
отзад в на вагона края.
Той е с биричка в ръка
и моментен цар на света.
Възпявайки своя отбор,
си търсеше с някого спор.
Той е видимо екзалтиран
и в районно е бил прибиран.
Три пъти развеждан,
веднъж в пандиза отвеждан.
И тропа и вика
за победа велика,
крещи и ругае,
аз му казах да трае.

Аз обаче съм дядо стар
и далеч не съм от цар.
Дваж съм по-стар от него,
явно туй не ще спре го.
Подвикна презрително той,
ще ме изхвърли при следващ завой.
Мен страх ме не полази,
но дядо има внуци да пази.
Преди туй да помисля,
гняв за гърло ме стисна.
- Ей - подвикнах - младеж,
в гащите да нямаш таралеж?
Стой мирен и кротък,
че ще ти е дълъг срокът.

Той рязко от място стана
и взе, та ме подхвана.
На гърло вече нямах гняв,
а неговия хват здрав.
Стисна ме и изсъска,
пиян със слюнка ме опръска.
Толкова изгубен човек,
с проблем нелек.
Нападна ме в трамвая,
това бе за мен края.
Дядо до днес, с внуци,
издадох аз последни звуци.

Но питам се аз, питам и вас,
дали пък не е грешката в нас?
Пиян, залян, пропилян,
ако искаш и обладан.
Ако се бе някой друг
застъпил за мен тук.
Щях да съм жив и благодарен,
а тоз случай не просто забравен.

Трамвайна поезия

Свързани произведения

Комментарии

Предложения