Трамвайна поезия 1

Последният трамвай

Той видя светлините на трамвай
На малката улица накрай
И затича се с надежда
от челото му пот се процежда
Обаче  като на глупак
в галоп падна неговият калпак
Изпсува, изгрухтя и вселена прокълна
Ала на кому бе нужно това?
като си вдигна калпака осъзна
че не е от трамвай светлина

Туй бе една объркана кола
на още по-объркана жена
Бе хванала пряка грешна
И не ще свърши работата спешна
ще стане пред шефа смешна
Все пак не ще я уволнят
Нейните умения ще я спасят
Ако трябва шефа ще поблази
само работата да запази

В храма на нощта
плахо пропълзя дъжда
Започна като потоп да се лее
А той да се крие не умее
С дъжда в едно ще се слее
Задуха насреща му вятър свиреп
А той облечен с шлифер нелеп
Чуди се как да се покрие
Но шлифера водата ще попие

В миг от близката пряка
нещо метално затрака
както отношенията след брака
Както тиган в глава изтропва
сякаш капан до него хлопва
Дандания, проклетия
помоли се "Някой спри я!"

От ъгъла зловещ
като в тъмното свещ
показа се могъща светлина
Той ахна при мисълта
че това е последният трамвай
за него бе истински рай
Топъл,нежен и наистина сух
и ще сложи край на тоя слух
че все се прибира по нощите
Е не го оставиха жените!

И хвърли се във бяг
задвижи всеки крак
Крачките му големи
колкото пътните табели
предвкуси свойта стая
близо спираше трамвая

Хоп троп
В бурен галоп
двамата
в напреварата
На края
ще е пред трамвая


И щом на пряката пристъпи
заради ДАЙяджиите тъпи
дали срещу пари лиценз
без никакъв способностен ценз
Един неграмотен шофьор
син на някой миньор
Просто го прегази
защо закона да спази?
Пийнал той шофира
пък който ще да умира.