Трансформация
602
0
10
В душата съм скрила
огромна сълза-
болка неземна,
свита в пазва змия.
Ставам сутрин със нея
и шептя през нощта
как да премина
през съня, а в деня
да полагам усмивки-
щит срещу зло,
да подреждам горчиви
думи с добро,
да приемам смирено
всяка мисъл с любов
на инат и напук
на живота суров.
Своенравна съм, зная,
но не ще се предам,
пътят ще следвам,
щото някъде там,
един ангел към мене
протяга ръце
и превръща със обич...
змията в сърце.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Таня Мезева Все права защищены
