13 nov 2015, 11:59

Трансформация

601 0 10

В душата съм скрила 
огромна сълза- 
болка неземна, 
свита в пазва змия. 
Ставам сутрин със нея 
и шептя през нощта 
как да премина 
през съня, а в деня 
да полагам усмивки-
щит срещу зло, 
да подреждам горчиви 
думи с добро, 
да приемам смирено 
всяка мисъл с любов
на инат и напук 
на живота суров. 
Своенравна съм, зная, 
но не ще се предам, 
пътят ще следвам,
щото някъде там, 
един ангел към мене 
протяга ръце 
и превръща със обич... 
змията в сърце.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Таня Мезева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Мъдрост си ми оставил пак, Валери!
    "Не ме наранявай и няма да те ухапя!"
    Благодаря ти!
  • Своенравността е начин за оцеляване... Поклон пред куража и силата ти, таня!
  • Поздрав! Доброто е път. Злото е пропаст. Ние избираме...
  • Цвети, благодаря ти за мъдрите думи!
    Аз вярвам, че всеки от нас е направил своят избор преди да се роди. Въпросът е ще съумеем ли да преминем с достойнство през най-трудните моменти от живота си, съхранявайки любовта в душата си.
  • Всичко което ни се случва, е с цел да трансформираме негативната енергия в положителна! Негативните емоции в положителни! Когато спрем да се бунтуваме срещу съдбата си, когато проумеем, че няма смърт, а трансформация, когато знаем, че всички които ги няма тялом до нас, духом постоянно ни следват, когато осъзнаем, че тук сме за да изиграем играта която сме си поръчали преди да дойдем, когато осмислим, че всички които са ни наранили най-много, действително най-много ни обичат, защото само в болката израстваме и се осъзнаваме, тогава тъмнината завинаги си тръгва от нас и се обричаме на един щастлив, светъл и добротворен живот, тук и сега! Много ми хареса , Танче! Изплакана, извисена и прощаваща душа си!!!

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...