Траурна суета.

29 апр. 2020 г., 10:15

Поэзия » Любовная, Философская

798 1 2

По рамките на този стих ще прочетеш,

(ужасен избор в тия траурни агенции)

че в злато и сребро да се умре,

е всъщност комплексирана претенция.

И фалшът на изпращане защо е?

Туй бляскаво и стряскащото в мрака ми.

Дървото и пръстта ще са покоят,

а лъскава жалейка ще разплаква.

И знам, че ще опиташ да копаеш.

Недей, че вероятно ще се върна.

Тогава този свят ще ме познае.

А ти ще осъзнаеш, че си смъртна...

Недей, защото пак ще се разминем!

Тъй грохнали, до смърт и безразличие...

Един Поет, когато се спомѝне -

живее та макар, некрологичен...

Стихопат

Danny Diester.