Траурна суета.
По рамките на този стих ще прочетеш,
(ужасен избор в тия траурни агенции)
че в злато и сребро да се умре,
е всъщност комплексирана претенция.
И фалшът на изпращане защо е?
Туй бляскаво и стряскащото в мрака ми.
Дървото и пръстта ще са покоят,
а лъскава жалейка ще разплаква.
И знам, че ще опиташ да копаеш.
Недей, че вероятно ще се върна.
Тогава този свят ще ме познае.
А ти ще осъзнаеш, че си смъртна...
Недей, защото пак ще се разминем!
Тъй грохнали, до смърт и безразличие...
Един Поет, когато се спомѝне -
живее та макар, некрологичен...
Стихопат
Danny Diester.
© Данаил Антонов All rights reserved.
