Траурна суета.

Apr 29, 2020, 10:15 AM

Poetry » Love, Phylosophy

796 1 2

По рамките на този стих ще прочетеш,

(ужасен избор в тия траурни агенции)

че в злато и сребро да се умре,

е всъщност комплексирана претенция.

И фалшът на изпращане защо е?

Туй бляскаво и стряскащото в мрака ми.

Дървото и пръстта ще са покоят,

а лъскава жалейка ще разплаква.

И знам, че ще опиташ да копаеш.

Недей, че вероятно ще се върна.

Тогава този свят ще ме познае.

А ти ще осъзнаеш, че си смъртна...

Недей, защото пак ще се разминем!

Тъй грохнали, до смърт и безразличие...

Един Поет, когато се спомѝне -

живее та макар, некрологичен...

Стихопат

Danny Diester.

Please sign in with your account so you can comment and vote.