Трепет
на Е.Д.
Тишина и във мрака потрепва звезда,
тишина, сладък шепот, а после самота...
Лунни дири по кожа на капки от страст,
а нощта тихо тръпне... тревата под нас
ме обгръща във облачно меко легло
и косите ми галиш със цвят на сребро...
уморените ми клепки на твоите гърди,
ти не спираш да шепнеш за далечни звезди.
Ято птици отлита към лунния кръг,
а смолата засъхва по росната плът. ...