Jan 4, 2014, 12:42 PM

Трепет

  Poetry » Love
617 0 0

Трепет
   на Е.Д.

Тишина и във мрака потрепва звезда,
тишина, сладък шепот, а после самота...
Лунни дири по кожа на капки от страст,
а нощта тихо тръпне... тревата под нас
ме обгръща  във облачно меко легло
и косите ми галиш със цвят на сребро...
уморените ми клепки на твоите гърди,
ти не спираш да шепнеш за далечни звезди.

Ято птици отлита към лунния кръг,
а смолата засъхва по росната плът.
Пеперудите литват, щурците не спят,
моите устни целуваш с малинов вкус. 

Одеяло - ръцете ти с влажните длани
ме покриват и трепети неизживяни
в тишината като теменуги потрепват
и щурците ни тиха мелодия нашепват...

Камуфлажните ивици в миг се разтичат,
любопитните клони във мрака надничат,
миг интимност... уви, нощта скоро ще свърши
и петли ще запеят с петлите най-първи...
Във прегръдката твоя се сгушвам и застивам,
усмихвам се и тихичко в мрака заспивам...
 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Андреа Сойер All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...