Трепет
   на Е.Д.

Тишина и във мрака потрепва звезда,
тишина, сладък шепот, а после самота...
Лунни дири по кожа на капки от страст,
а нощта тихо тръпне... тревата под нас
ме обгръща  във облачно меко легло
и косите ми галиш със цвят на сребро...
уморените ми клепки на твоите гърди,
ти не спираш да шепнеш за далечни звезди.

Ято птици отлита към лунния кръг,
а смолата засъхва по росната плът.
Пеперудите литват, щурците не спят,
моите устни целуваш с малинов вкус. 

Одеяло - ръцете ти с влажните длани
ме покриват и трепети неизживяни
в тишината като теменуги потрепват
и щурците ни тиха мелодия нашепват...

Камуфлажните ивици в миг се разтичат,
любопитните клони във мрака надничат,
миг интимност... уви, нощта скоро ще свърши
и петли ще запеят с петлите най-първи...
Във прегръдката твоя се сгушвам и застивам,
усмихвам се и тихичко в мрака заспивам...