24 нояб. 2012 г., 21:02

Трепети на любовта

766 0 3

Животът  е едно прозрение!...

Всемирът в хаоса трепти.

Кипи морето от вълнение,

от трепети преливаш ти.

 

Летят невидими фотони,

прелитат птичите ята.

Привличани от гравитони,

кръжат планети и слънца.

 

Трептят звезди, трептят създания,

листа на клонките - и те

и в тази обща трептомания

животът мрежите плете.

 

Но как през редките й бримки

ще мога да го задържа?

И чувствам се сред рой от снимки

боксьор в квадрата от въжа.

 

На ринга днес съм победител,

но утре друг ще ме смени.

Тече животът ни в орбита

предначертана отпреди.

 

И в тази синкава омара,

от тъмнините на нощта,

едно сияние изгрява

от трепети на любовта.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иван Христов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...