24.11.2012 г., 21:02

Трепети на любовта

764 0 3

Животът  е едно прозрение!...

Всемирът в хаоса трепти.

Кипи морето от вълнение,

от трепети преливаш ти.

 

Летят невидими фотони,

прелитат птичите ята.

Привличани от гравитони,

кръжат планети и слънца.

 

Трептят звезди, трептят създания,

листа на клонките - и те

и в тази обща трептомания

животът мрежите плете.

 

Но как през редките й бримки

ще мога да го задържа?

И чувствам се сред рой от снимки

боксьор в квадрата от въжа.

 

На ринга днес съм победител,

но утре друг ще ме смени.

Тече животът ни в орбита

предначертана отпреди.

 

И в тази синкава омара,

от тъмнините на нощта,

едно сияние изгрява

от трепети на любовта.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Христов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...