Nov 24, 2012, 9:02 PM

Трепети на любовта

767 0 3

Животът  е едно прозрение!...

Всемирът в хаоса трепти.

Кипи морето от вълнение,

от трепети преливаш ти.

 

Летят невидими фотони,

прелитат птичите ята.

Привличани от гравитони,

кръжат планети и слънца.

 

Трептят звезди, трептят създания,

листа на клонките - и те

и в тази обща трептомания

животът мрежите плете.

 

Но как през редките й бримки

ще мога да го задържа?

И чувствам се сред рой от снимки

боксьор в квадрата от въжа.

 

На ринга днес съм победител,

но утре друг ще ме смени.

Тече животът ни в орбита

предначертана отпреди.

 

И в тази синкава омара,

от тъмнините на нощта,

едно сияние изгрява

от трепети на любовта.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иван Христов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...