s7r (Валери Шуманов)
256 444
18 окт. 2008 г., 13:10

Трепетно шумяха наш'те стъпки 

  Поэзия
677 0 8
Трепетно шумяха твойте стъпки -
по трънливия, така неравен път.
Въздухът тежеше, но на глътки -
ти поемаше, ти вдишваше светът!

Ти блестеше! Сякаш лунен камък
изоставен на алейния бордюр.
Как те гледаха! О, Боже, как те мамеха
да тръгнеш с тях! Но наш'то авеню

те обвиваше във свойта черна мантия
и ме викаше при теб. Във всеки студ.
И аз спасявах те с прегръдка диамантена.
А всички ме помисляха за луд.

И нищо, че в нощта сама, несигурна
оставаше да чакаш някой мъж.
Винаги накрая мойта фигура
изплуваше и стопляше съня.

И трепетно шумяха мойте стъпки -
по трънливия, така неравен път.
Въздухът тежеше, но на глътки -
умирах и се раждах в твойта гръд...

© Валери Шуманов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??