16 апр. 2011 г., 10:58

Трепотроп’ник

764 0 3

Трепотроп’ник

 

Ласки, трепот,

тъмнина и в нея шепот,

на листа, в прозореца преплени,

на връвта, с която ме плени.

 

Ласки, трепот,

връв, до нея шепот,

на легло, люлеещо се в ритъм,

на пера от възглавница, с които политам.

 

Ласки, трепот,

пера и по тях шепот,

на мисли, удавени във времето,

на сенки, преплетени в безвремие.

 

Ласки, трепот,

сянка и през нея шепот,

на тяло, борещо се в мрака,

на кости, не спиращи да тракат.

 

Ласки, трепот,

кости и по тях шепот,

на форми, безмилостно познати,

на матрак, огъващ се по ноти.

 

Ласки, трепот,

на матрак и върху него шепот,

на стонове, бързо отминаващи

и на крясъци преобладаващи.

 

                                                      

 

Ласки, пот,

режещ лист,

лъскав под,

ранен фист.

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Атина Платинова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...