Трепотроп’ник
Ласки, трепот,
тъмнина и в нея шепот,
на листа, в прозореца преплени,
на връвта, с която ме плени.
Ласки, трепот,
връв, до нея шепот,
на легло, люлеещо се в ритъм,
на пера от възглавница, с които политам.
Ласки, трепот,
пера и по тях шепот,
на мисли, удавени във времето,
на сенки, преплетени в безвремие.
Ласки, трепот,
сянка и през нея шепот,
на тяло, борещо се в мрака,
на кости, не спиращи да тракат.
Ласки, трепот,
кости и по тях шепот,
на форми, безмилостно познати,
на матрак, огъващ се по ноти.
Ласки, трепот,
на матрак и върху него шепот,
на стонове, бързо отминаващи
и на крясъци преобладаващи.
Ласки, пот,
режещ лист,
лъскав под,
ранен фист.
© Атина Платинова Все права защищены
Адмирации!!!
А сега и в поетична форма:
шепнат ласките
под купола на небето
плахи стъпки
***
Николай