ТРЕСКА ЗА КОНКУРС

Човъркайки си в ГУГЪЛ-а

в свободното си време,

покана за турнир

на стихоплетците

съзрях.

Поет съм,

но съм скромен,

срамежлив

и суеверен –

да яхна ли Пегаса си   

се доста двоумях.

Изтръпвах,

сякаш ме очаква

Холивудски кастинг

(а съм момче от село –

неуверен хубавец);

врачуваха ми бабички

на боб,

кафе

и карти –

дали ще се окича

със конкурсния венец.

Раздиплих си поемите,

прахта им поотупах,

но бяха с прекалено

покъртителен финал.

Дали с по-авангардна реч

да пробвам да се тупам –

я с хайку,

я с модерен стих разчупен –

сиреч бял?

Да гръмна ли пред журито

замайващо шампанско –

пенливи сочни драми в романтичен

ретро-стил?

Или пък да сервирам

нещичко домашно –

куплети топли, меки,

сюжет ухаещ, мил...?

Дали мастити рицари на Музата

ще срешна –

задочно да кръстосаме

наточени пера?

Ами ако –

недай си Боже –

стана за посмешище,

като несръчен клоун

с неудачни номера?!

Е, хайде,

ще опитам

(но се прекръствам тайно!) -

поне да впиша името си

в творчески масив.

А може пък на някого –

незнаен

и отчаян –

стихът ми с вид окаян

душата да спаси...