Треска за конкурс
ТРЕСКА ЗА КОНКУРС
Човъркайки си в ГУГЪЛ-а
в свободното си време,
покана за турнир
на стихоплетците
съзрях.
Поет съм,
но съм скромен,
срамежлив
и суеверен –
да яхна ли Пегаса си
се доста двоумях.
Изтръпвах,
сякаш ме очаква
Холивудски кастинг
(а съм момче от село –
неуверен хубавец);
врачуваха ми бабички
на боб,
кафе
и карти –
дали ще се окича
със конкурсния венец.
Раздиплих си поемите,
прахта им поотупах,
но бяха с прекалено
покъртителен финал.
Дали с по-авангардна реч
да пробвам да се тупам –
я с хайку,
я с модерен стих разчупен –
сиреч бял?
Да гръмна ли пред журито
замайващо шампанско –
пенливи сочни драми в романтичен
ретро-стил?
Или пък да сервирам
нещичко домашно –
куплети топли, меки,
сюжет ухаещ, мил...?
Дали мастити рицари на Музата
ще срешна –
задочно да кръстосаме
наточени пера?
Ами ако –
недай си Боже –
стана за посмешище,
като несръчен клоун
с неудачни номера?!
Е, хайде,
ще опитам
(но се прекръствам тайно!) -
поне да впиша името си
в творчески масив.
А може пък на някого –
незнаен
и отчаян –
стихът ми с вид окаян
душата да спаси...
© Димитър Луканов All rights reserved.
