Трескаво
Аз продължавам да се ровя...
Да търся... трескаво...
Някаква хартийка, листче, спомен...
Отнякъде да го извадя...
Да си спомня нещо... топло, дори и малко...
на грахово зърно с големината,
но да е истински добро и мило...!
Със топлина, с любов сърцето да облива...
Да си спомня! Да ми стане тъжно!
Сърцето ми да трепне...!
Да прокърви от болка!
Да почувствам, че имало е смисъл..
Не всичко е било измама...
Че имало е време, когато, може би... дори за малко,
истински си ме обичал...
Едва ли... но поне за малко...
нека го допуснем...
И търся, ровя... ала не намирам...
Една измислена от мене само,
там, на дъното на моята душа лежи...
лъжа...
Вързопче от писма и снимки...
букет от аленочервени гербери,
назаем взет воал... и някакви мечти...
във пепел бавно се обърнали...
Valentina N.V. ( Valentina Mitova)
12/12/2020
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Valentina Mitova Все права защищены
