Трети ден тъгува Лъки
Трети ден как минава вече,
няма Лъки още вест.
Мо навярно е забравил...
Ето,че надига се протест.
Вятър през прозорците нахлува,
полюлеи разлюля,
мълния в небето залудува,
ехото в Двореца затрептя.
Свъсва вежди Лъки и се мръщи:
-Ама,може ли така..?
Май ше трябва да му пиша
и да му се скарам за това.
Приятелите са ми верни,
не ме оставят да тъжа,
но пък Мо си заслжава
истинска кавга.
няма Лъки още вест.
Мо навярно е забравил...
Ето,че надига се протест.
Вятър през прозорците нахлува,
полюлеи разлюля,
мълния в небето залудува,
ехото в Двореца затрептя.
Свъсва вежди Лъки и се мръщи:
-Ама,може ли така..?
Май ше трябва да му пиша
и да му се скарам за това.
Приятелите са ми верни,
не ме оставят да тъжа,
но пък Мо си заслжава
истинска кавга.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Росица Петрова Все права защищены
