Трети ден тъгува Лъки
Трети ден как минава вече,
няма Лъки още вест.
Мо навярно е забравил...
Ето,че надига се протест.
Вятър през прозорците нахлува,
полюлеи разлюля,
мълния в небето залудува,
ехото в Двореца затрептя.
Свъсва вежди Лъки и се мръщи:
-Ама,може ли така..?
Май ше трябва да му пиша
и да му се скарам за това.
Приятелите са ми верни,
не ме оставят да тъжа,
но пък Мо си заслжава
истинска кавга.
няма Лъки още вест.
Мо навярно е забравил...
Ето,че надига се протест.
Вятър през прозорците нахлува,
полюлеи разлюля,
мълния в небето залудува,
ехото в Двореца затрептя.
Свъсва вежди Лъки и се мръщи:
-Ама,може ли така..?
Май ше трябва да му пиша
и да му се скарам за това.
Приятелите са ми верни,
не ме оставят да тъжа,
но пък Мо си заслжава
истинска кавга.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Росица Петрова Всички права запазени
