Jun 25, 2006, 11:40 AM

Трети ден тъгува Лъки

  Poetry
775 0 32
Трети ден как минава вече,
няма Лъки още вест.
Мо навярно е забравил...
Ето,че надига се протест.

Вятър през прозорците нахлува,
полюлеи разлюля,
мълния в небето залудува,
ехото в Двореца затрептя.

Свъсва вежди Лъки и се мръщи:
-Ама,може ли така..?
Май ше трябва да му пиша
и да му се скарам за това.

Приятелите са ми верни,
не ме оставят да тъжа,
но пък Мо си заслжава
истинска кавга.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Росица Петрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...