Jun 25, 2006, 11:40 AM

Трети ден тъгува Лъки

  Poetry
778 0 32
Трети ден как минава вече,
няма Лъки още вест.
Мо навярно е забравил...
Ето,че надига се протест.

Вятър през прозорците нахлува,
полюлеи разлюля,
мълния в небето залудува,
ехото в Двореца затрептя.

Свъсва вежди Лъки и се мръщи:
-Ама,може ли така..?
Май ше трябва да му пиша
и да му се скарам за това.

Приятелите са ми верни,
не ме оставят да тъжа,
но пък Мо си заслжава
истинска кавга.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Росица Петрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...