Пет века кървиха венците
и забулени майки кълняха.
И се сбираха в локви сълзите
във очите на родната стряха.
И мълчаха камбаните мъдро
сякаш екота сбираха бавно.
Онзи екот, след който ще съмне
и хомотът на робство ще падне.
И дойде тази дата свещена
с много кръв и сълзи напоена.
И народът задрямал прогледна,
и усмивки народът зачена. ...