Трети март
Пет века кървиха венците
и забулени майки кълняха.
И се сбираха в локви сълзите
във очите на родната стряха.
И мълчаха камбаните мъдро
сякаш екота сбираха бавно.
Онзи екот, след който ще съмне
и хомотът на робство ще падне.
И дойде тази дата свещена
с много кръв и сълзи напоена.
И народът задрямал прогледна,
и усмивки народът зачена.
Свободата жадувана шурна
и заля пресушени надежди.
Радостта бе безумна и бурна
след вековно, жестоко навеждане.
Трета дата на третия месец
те огря, моя мила Родино.
Дякон Левски за Теб бе обесен,
за да бъде небето ти синьо.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валентин Йорданов Все права защищены
