Трети март
Пет века кървиха венците
и забулени майки кълняха.
И се сбираха в локви сълзите
във очите на родната стряха.
И мълчаха камбаните мъдро
сякаш екота сбираха бавно.
Онзи екот, след който ще съмне
и хомотът на робство ще падне.
И дойде тази дата свещена
с много кръв и сълзи напоена.
И народът задрямал прогледна,
и усмивки народът зачена.
Свободата жадувана шурна
и заля пресушени надежди.
Радостта бе безумна и бурна
след вековно, жестоко навеждане.
Трета дата на третия месец
те огря, моя мила Родино.
Дякон Левски за Теб бе обесен,
за да бъде небето ти синьо.
© Валентин Йорданов All rights reserved.
