7 мар. 2013 г., 13:39  

Трети Март, 2013

1.1K 0 5

Трети Март, 2013


 

Дали, че аз не страдах от безсъние
или че просто – цял живот съм спал?
Накрая сам живота си осъдих –
да броди бос, окъсан, оголял.
И днес съм закърнял за юбилеи,
за празници и пищни тържества.
Не иде ми отвътре да запея.
И глух съм за изтъркани слова.
Болящи са ми днеска тържествата.
Къде я виждаш тая свобода –
в сълзите си – без хляб и в студ, проляти
или в прокудените си чеда?
Ще бъда днес за тебе на площада.
Но не в сценария така познат.
Ще бъда – свободата да изстрадам!
И вярвам, че децата ти не спят. 



 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...