Трети Март, 2013
Дали, че аз не страдах от безсъние
или че просто – цял живот съм спал?
Накрая сам живота си осъдих –
да броди бос, окъсан, оголял.
И днес съм закърнял за юбилеи,
за празници и пищни тържества.
Не иде ми отвътре да запея.
И глух съм за изтъркани слова.
Болящи са ми днеска тържествата.
Къде я виждаш тая свобода –
в сълзите си – без хляб и в студ, проляти
или в прокудените си чеда?
Ще бъда днес за тебе на площада.
Но не в сценария така познат.
Ще бъда – свободата да изстрадам!
И вярвам, че децата ти не спят.