Трети март
Прекланям се във този ден,
оставил огнени следи,
пред костницата Шипка,
паметник нетлен
и Църквата баташка,
която все кърви.
Чувам знамената бойни
в страшни битки как плющят
руси, българи – все братя,
с едничка мисъл – Свободата,
втурват се напред и мрат.
Пред Плевен, във тракийското поле
във общи гробове един до друг лежат,
бойната тръба за щурма все зове,
а гласовете им победни въздуха дерат.
България възкръсна,
поклон и почит на създателите!
Измиха ѝ лицето на Роза да прилича,
бяха строги, наказваха предателите.
Достойни бяха, България ще помни и обича.
Март, 2017г.
Варна, Гавраил
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Гавраил Йосифов Все права защищены
