Третият брат
Събота.
Отмина и този дъжд.
Денят се усмихва
като къпано бебе –
на прага ме среща
с безброй ухания.
Небето съблича
сиво палто
и бавно и колебливо
потъва в синьо.
На ъгъла един синеок
ме гледа през локвите.
Хващам се за погледа му,
прелитам
през мокрия, пуст
тротоар
и бавно и неусетно
се спускам
право в неделята.
В края на пътя,
под златните куполи
бие тържествено
сърцето на храма.
Предлюбов е.
2003
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мария Димитрова Все права защищены
