Третият брат
Събота.
Отмина и този дъжд.
Денят се усмихва
като къпано бебе –
на прага ме среща
с безброй ухания.
Небето съблича
сиво палто
и бавно и колебливо
потъва в синьо.
На ъгъла един синеок
ме гледа през локвите.
Хващам се за погледа му,
прелитам
през мокрия, пуст
тротоар
и бавно и неусетно
се спускам
право в неделята.
В края на пътя,
под златните куполи
бие тържествено
сърцето на храма.
Предлюбов е.
2003
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Димитрова Всички права запазени
