7 апр. 2016 г., 22:28

Тревога

779 0 5

 

Разгромяващо се чувствам  днес  -

гнездо отивам да си свия в ада! 

Баналното умря в противовес.

Нормалното бездушно се предаде!

 

На раздумка сядам си с "Баланса",

той говори, аз не чувам нищо!

Знам, че събеседник съм ужасен,

и че нервите ми разярено дишат!

 

Пускам мислите си да се размотават,

а когато викна ги – изгубени са вече!

Чужди умове ли обитават

или може би избягаха далече?

 

На печалбичка от тотото не вярвам,

да посегна на разумното не мога!

Да стоя ли още, или да избягам?

Денонощно размишлявам си в тревога!

 

06-04-2016 г.

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Десислава Вълова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...