7.04.2016 г., 22:28

Тревога

782 0 5

 

Разгромяващо се чувствам  днес  -

гнездо отивам да си свия в ада! 

Баналното умря в противовес.

Нормалното бездушно се предаде!

 

На раздумка сядам си с "Баланса",

той говори, аз не чувам нищо!

Знам, че събеседник съм ужасен,

и че нервите ми разярено дишат!

 

Пускам мислите си да се размотават,

а когато викна ги – изгубени са вече!

Чужди умове ли обитават

или може би избягаха далече?

 

На печалбичка от тотото не вярвам,

да посегна на разумното не мога!

Да стоя ли още, или да избягам?

Денонощно размишлявам си в тревога!

 

06-04-2016 г.

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Десислава Вълова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...