7.04.2016 г., 22:28

Тревога

777 0 5

 

Разгромяващо се чувствам  днес  -

гнездо отивам да си свия в ада! 

Баналното умря в противовес.

Нормалното бездушно се предаде!

 

На раздумка сядам си с "Баланса",

той говори, аз не чувам нищо!

Знам, че събеседник съм ужасен,

и че нервите ми разярено дишат!

 

Пускам мислите си да се размотават,

а когато викна ги – изгубени са вече!

Чужди умове ли обитават

или може би избягаха далече?

 

На печалбичка от тотото не вярвам,

да посегна на разумното не мога!

Да стоя ли още, или да избягам?

Денонощно размишлявам си в тревога!

 

06-04-2016 г.

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Десислава Вълова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...