Разгромяващо се чувствам днес -
гнездо отивам да си свия в ада!
Баналното умря в противовес.
Нормалното бездушно се предаде!
На раздумка сядам си с "Баланса",
той говори, аз не чувам нищо!
Знам, че събеседник съм ужасен,
и че нервите ми разярено дишат!
Пускам мислите си да се размотават,
а когато викна ги – изгубени са вече!
Чужди умове ли обитават
или може би избягаха далече? ...