5 февр. 2025 г., 17:58

Тревога за света

462 3 3

 

Нощем дървото говори със Бога. 
Някога тихо поронва сълза. 
Може би вече е казало "Сбогом!". 
Пусти са старите птичи гнезда. 

 

Няма ги песните в утрини бели,
клоните тъжно отпускат ръце.
Даже тревите, сега оглушели,
тихо превиват снагите на две.

 

Гледа внимателно нашият Господ. 
Слуша със обич пак дънера стар.
Нощем ще прати, вместо апостоли,
звездни плеяди- надежда и дар!

 

Нека дървото говори със Бога.
Има да плаче за цяла земя!
Може да каже, че тази тревога,
води до свършек, до край на света!

 

Детелина И.Стефанова 🍀✍️

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Детелина Стефанова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Красива поезия!
  • Съкрушени сърдечни мисли...
    По-рано беше толкова влюбена гълъбица...
    Но тук си толкова истинска,защото между небето и земята връзката е божествено излъчване на скепсис в момент на откровение!
    Поздравления, Детелина!
  • Имах нужда да прочета нещо толкова хубаво и смислено. Благодаря!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...