5 feb 2025, 17:58

Тревога за света

  Poesía
477 3 3

 

Нощем дървото говори със Бога. 
Някога тихо поронва сълза. 
Може би вече е казало "Сбогом!". 
Пусти са старите птичи гнезда. 

 

Няма ги песните в утрини бели,
клоните тъжно отпускат ръце.
Даже тревите, сега оглушели,
тихо превиват снагите на две.

 

Гледа внимателно нашият Господ. 
Слуша със обич пак дънера стар.
Нощем ще прати, вместо апостоли,
звездни плеяди- надежда и дар!

 

Нека дървото говори със Бога.
Има да плаче за цяла земя!
Може да каже, че тази тревога,
води до свършек, до край на света!

 

Детелина И.Стефанова 🍀✍️

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Детелина Стефанова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Красива поезия!
  • Съкрушени сърдечни мисли...
    По-рано беше толкова влюбена гълъбица...
    Но тук си толкова истинска,защото между небето и земята връзката е божествено излъчване на скепсис в момент на откровение!
    Поздравления, Детелина!
  • Имах нужда да прочета нещо толкова хубаво и смислено. Благодаря!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...