5 feb 2025, 17:58

Тревога за света

  Poesía
472 3 3

 

Нощем дървото говори със Бога. 
Някога тихо поронва сълза. 
Може би вече е казало "Сбогом!". 
Пусти са старите птичи гнезда. 

 

Няма ги песните в утрини бели,
клоните тъжно отпускат ръце.
Даже тревите, сега оглушели,
тихо превиват снагите на две.

 

Гледа внимателно нашият Господ. 
Слуша със обич пак дънера стар.
Нощем ще прати, вместо апостоли,
звездни плеяди- надежда и дар!

 

Нека дървото говори със Бога.
Има да плаче за цяла земя!
Може да каже, че тази тревога,
води до свършек, до край на света!

 

Детелина И.Стефанова 🍀✍️

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Детелина Стефанова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Красива поезия!
  • Съкрушени сърдечни мисли...
    По-рано беше толкова влюбена гълъбица...
    Но тук си толкова истинска,защото между небето и земята връзката е божествено излъчване на скепсис в момент на откровение!
    Поздравления, Детелина!
  • Имах нужда да прочета нещо толкова хубаво и смислено. Благодаря!

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...