5.02.2025 г., 17:58

Тревога за света

475 3 3

 

Нощем дървото говори със Бога. 
Някога тихо поронва сълза. 
Може би вече е казало "Сбогом!". 
Пусти са старите птичи гнезда. 

 

Няма ги песните в утрини бели,
клоните тъжно отпускат ръце.
Даже тревите, сега оглушели,
тихо превиват снагите на две.

 

Гледа внимателно нашият Господ. 
Слуша със обич пак дънера стар.
Нощем ще прати, вместо апостоли,
звездни плеяди- надежда и дар!

 

Нека дървото говори със Бога.
Има да плаче за цяла земя!
Може да каже, че тази тревога,
води до свършек, до край на света!

 

Детелина И.Стефанова 🍀✍️

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Детелина Стефанова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Красива поезия!
  • Съкрушени сърдечни мисли...
    По-рано беше толкова влюбена гълъбица...
    Но тук си толкова истинска,защото между небето и земята връзката е божествено излъчване на скепсис в момент на откровение!
    Поздравления, Детелина!
  • Имах нужда да прочета нещо толкова хубаво и смислено. Благодаря!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...