5.02.2025 г., 17:58

Тревога за света

471 3 3

 

Нощем дървото говори със Бога. 
Някога тихо поронва сълза. 
Може би вече е казало "Сбогом!". 
Пусти са старите птичи гнезда. 

 

Няма ги песните в утрини бели,
клоните тъжно отпускат ръце.
Даже тревите, сега оглушели,
тихо превиват снагите на две.

 

Гледа внимателно нашият Господ. 
Слуша със обич пак дънера стар.
Нощем ще прати, вместо апостоли,
звездни плеяди- надежда и дар!

 

Нека дървото говори със Бога.
Има да плаче за цяла земя!
Може да каже, че тази тревога,
води до свършек, до край на света!

 

Детелина И.Стефанова 🍀✍️

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Детелина Стефанова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Красива поезия!
  • Съкрушени сърдечни мисли...
    По-рано беше толкова влюбена гълъбица...
    Но тук си толкова истинска,защото между небето и земята връзката е божествено излъчване на скепсис в момент на откровение!
    Поздравления, Детелина!
  • Имах нужда да прочета нещо толкова хубаво и смислено. Благодаря!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...