Patrizzia (Надежда Ангелова)
2049 18102
20 апр. 2019 г., 10:58

Три бучки захар 

  Поэзия » Другая
856 18 16

Минават, като влакове  години,
нагарча опит в сутрешния чай.
Три бучки захар. Болката ще мине,
с таниново предчувствие за край.

 

Търкулват се по стръмен сипей дните,
и спомен се опитва да ги спре.
Въздъхва белокоса есен скрито,
една сълза, в усмивка тихо мре.

 

Минутите поля са, засадени
със слънчогледи, с огнени очи.
На старостта ни зимите студени,
ще стоплят те със слънчеви лъчи.

© Надежда Ангелова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря, Миленче!
  • "Минутите поля са, засадени
    със слънчогледи, с огнени очи.
    На старостта ни зимите студени,
    ще стоплят те със слънчеви лъчи."!
  • Радвам се, че ти е харесало, Иржи! 😚
  • Приемам съдържанието буквално-пия всичко-чай,кафе с много захар!И без това животът горчи....Сигурно от нея...затъпявам,та тия метафори......
  • Благодаря, приятели! От сърце!
  • Присъединявам се към Мария. Поздравявам теб, Наде и Майстора за чудесния избор!
  • Не слагам захар.Но си го разбърквам
    докато се зачитам в нечий стих.
    Горчиво , със предчувствие за тръгване,
    а пък утайката от спомени сладни...

    Поклон и от мен!
  • Прекрасната ти поезия, дори и с тъжен привкус, е еталонна за откровенци!
    Нека ти е цветно и светло на душата, Наде, и да усещаш Божа закрила не само на Цветница!
  • Пак си Великолепна! В Любими!
  • Прекрасно!
  • Отново празник за душата си сътворила,аплодирам!
  • Благодаря, Краси! Нека моите слънчогледи стоплят душите ви, приятели! Светлината я носите - в сърцата си!
  • Само в три четиристишия,а какво наслагване на образи, които избуяват в слънчеви асоциации...
    Харесва ми!
    Поздравления, Надежда!
  • Надежда,избягвай таниновите чайове.Много са тръпчиви и все тежки мисли ти докарват.Пък и слънчогледите току виж по рано са цъфнали!
  • Три бучки захар. Болката ще мине,
    с таниново предчувствие за край.
    *****
    "Дошъл Господ и заповядал на Лазар да стане от мъртвите: ето образ за нас. Той лежи във всеки от нас – умрял, победен, заобиколен от нашето жалеене, често безнадеждно. А днешното Евангелие, на самата граница на Страстната седмица, ни казва: Не бойте се! Аз съм възкресението и животът! Този приятел Господен, който е живял във вас, който все още е във вас, който и да изглежда безнадеждно мъртъв, от едно Мое слово може да възкръсне – и наистина ще възкръсне!"

    Някой казвал ли ти е, Наде, че думите ти носят смисъла, с който се възкръсва!?
  • Малко тъга и много поезия...а хубавата поезия винаги носи радост! Усмивката топли, а трите бучици подслаждат, Наде! Прекрасно!
Предложения
: ??:??