Минават, като влакове години,
нагарча опит в сутрешния чай.
Три бучки захар. Болката ще мине,
с таниново предчувствие за край.
Търкулват се по стръмен сипей дните,
и спомен се опитва да ги спре.
Въздъхва белокоса есен скрито,
една сълза, в усмивка тихо мре.
Минутите поля са, засадени
със слънчогледи, с огнени очи.
На старостта ни зимите студени,
ще стоплят те със слънчеви лъчи.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
