tanq_mezeva (Таня Мезева)
1591 21286
15 окт. 2013 г., 22:23

Три месеца сълзи (в памет на моя син Тихомир) 

  Поэзия » Другая
3245 1 16

Три месеца, а болката расте.
Дълбае ли, дълбае безконечно.
И мъката в разбитото сърце
ме кара все да плача безутешно.
Но не за мен са сълзите от кръв,
и не за липсата ми във душата,
а за злокобния съдбовен кръст,
зачеркнал те и наклонил везната.
Без тебе ще са всичките ми дни,
без тебе слънцето ще ме огрява,
без твоята усмивка ще ръми
дъждът в очите ми и ще напява
за тази обич, що ми подари,
живот един, изпълнен със надежди,
за красотата в утрешните дни,
за миговете цветнобезметежни.
Сега е друго... болка и сълзи
и две ръце, преплетени в молитва.
Дано си, сине, "горе" по-добре!
Повярвам ли... душата ще политне.



© Таня Мезева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Съчувствам без думи ...
  • Разбрах случайно. Бях на работа. Разплаках се. И сега ми тръгват сълзите. На никоя майка не бива да се случва това. На никоя!

    Обичам те! И искам да те прегърна силно. Много силно!
  • Силен и разтърсващо болезнен стих!!!
    Съпричастна съм с Вашата болка и мъка!!!
  • Много силно те прегръщам.Зная как се чувстваш.Мого е ужасно,няма думи за тази болка
  • Благодаря на всички спрели се на моята страничка!
  • Когато го чета и буца засяда в гърлото ми...!
  • Разтърсващо!
  • Толкова хубаво и толкова тъжно...
  • И аз те прегръщам, приятелко по съдба....
  • Толкова много плаках тогава, дни, седмици наред, опитах се да облека моята емоция в стих. Ако можех щях да взема частичка от болката ти, но уви никой не може. Затова минавам и слагам само удивителни, защото очите ми продължават да се пълнят. Чакам и следя всичко. Ти, мила Танюша, просто не спирай да пишеш. Незнам дали е по - добре там, но знам, че връзката майка - дете, никой, никога, за нищо на света не би могъл да прекъсне.
    Стихът ти не се чете, той просто се изживява!
    :*
  • Когато си отида от света -
    корав и непречупен - но пречистен.
    Вий знайте - пред лицето на смъртта
    изпитвах аз не стра - а любопитство....
  • Прегръщам те
  • !!!...
  • Просто те прегръщам и аз!!!
  • Прегръщам те, Танче!
  • Знам колко хора бяха съпричастни в трагедията ти тогава, знам и колко са до теб сега. Само че онова, което изживяваш, не може да изживее никой друг по този начин! Майчина загуба на най-милото. Не е просто болка. Половин живот е! Не вървят клишета от рода на "бъди силен". Силна си! В това, което ти е останало...
    А стихото... едно изпято страдание!
Предложения
: ??:??