Три месеца сълзи (в памет на моя син Тихомир)
Три месеца, а болката расте.
Дълбае ли, дълбае безконечно.
И мъката в разбитото сърце
ме кара все да плача безутешно.
Но не за мен са сълзите от кръв,
и не за липсата ми във душата,
а за злокобния съдбовен кръст,
зачеркнал те и наклонил везната.
Без тебе ще са всичките ми дни,
без тебе слънцето ще ме огрява,
без твоята усмивка ще ръми
дъждът в очите ми и ще напява
за тази обич, що ми подари,
живот един, изпълнен със надежди,
за красотата в утрешните дни,
за миговете цветнобезметежни.
Сега е друго... болка и сълзи
и две ръце, преплетени в молитва.
Дано си, сине, "горе" по-добре!
Повярвам ли... душата ще политне.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Мезева Всички права запазени
