Три секунди от вечернята
ТРИ СЕКУНДИ ОТ ВЕЧЕРНЯТА
По ръждясалите детски люлки
слънцето гравира автографа си.
Блеснала сълзица се търкулна
в крайчето кристално на дъгата.
Колко ли любов не се е сбъднала
и се гуши плаха из реверите?
Времето е неподкупен съдник –
до секунда срока е премерило.
Всичко съм платила без остатък –
лихвите и таксите, главницата.
Но животът се оказа твърде кратък
и немилостив – като измислица.
Тъмните си ириси приспивам
в меко ложе с мак и перуника.
Ако някога небето ми се срине –
обещавам ви, че няма да извикам.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валентина Йотова Все права защищены
