Три секунди от вечернята

Aug 15, 2022, 11:28 AM 2022-08-15T11:50:54+03:00

Poetry » Phylosophy

194 4 2

ТРИ СЕКУНДИ ОТ ВЕЧЕРНЯТА

По ръждясалите детски люлки

слънцето гравира автографа си.

Блеснала сълзица се търкулна

в крайчето кристално на дъгата.

Колко ли любов не се е сбъднала

и се гуши плаха из реверите?

Времето е неподкупен съдник –

до секунда срока е премерило.

Всичко съм платила без остатък –

лихвите и таксите, главницата.

Но животът се оказа твърде кратък

и немилостив – като измислица.

Тъмните си ириси приспивам

в меко ложе с мак и перуника.

Ако някога небето ми се срине –

обещавам ви, че няма да извикам.

Please sign in with your account so you can comment and vote.

pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)

2022-08-16T12:26:18+03:00

Брилянтно е, заслужава много хора да го прочетат, това е истинска поезия за мен, Валка! Чудно ми е, че няма коментари. Може би, защото вчера беше празник. Но се надявам днес да впечатли и другите, които ще го открият и ще поискат да го коментират. Нека знаят, че ще губят, ако не го направят!
vasisid (Василена Костова)

2022-08-15T11:44:25+03:00

Мъдро и красиво!
Поздравления!