28 нояб. 2024 г., 14:13

Тридесет лета

419 0 0

Днеска е последния ми ден,

в който възрастта започва с две.

Чувствам се напълно изцелен.

Изкуственото хич не ме влече.

 

Днеска е последния момент,

в който мога да се поотпусна.

Утре тридесет лета - левент.

Ще черпя с ракийка вкусна.

 

Ракията аз сам съм си сварил,

пък яденето има кой да сготви.

Масата съм си сковал и заварил

за хубава софра съм я приготвил.

 

Приятели ще дойдат за наздраве.

Ще има смях, истории и песни.

От тез' моменти спомени остават.

И правят дните занапред по-лесни.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Серафим Аянски Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...