28 нояб. 2024 г., 14:13

Тридесет лета

411 0 0

Днеска е последния ми ден,

в който възрастта започва с две.

Чувствам се напълно изцелен.

Изкуственото хич не ме влече.

 

Днеска е последния момент,

в който мога да се поотпусна.

Утре тридесет лета - левент.

Ще черпя с ракийка вкусна.

 

Ракията аз сам съм си сварил,

пък яденето има кой да сготви.

Масата съм си сковал и заварил

за хубава софра съм я приготвил.

 

Приятели ще дойдат за наздраве.

Ще има смях, истории и песни.

От тез' моменти спомени остават.

И правят дните занапред по-лесни.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Серафим Аянски Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...