28 нояб. 2024 г., 14:13

Тридесет лета

416 0 0

Днеска е последния ми ден,

в който възрастта започва с две.

Чувствам се напълно изцелен.

Изкуственото хич не ме влече.

 

Днеска е последния момент,

в който мога да се поотпусна.

Утре тридесет лета - левент.

Ще черпя с ракийка вкусна.

 

Ракията аз сам съм си сварил,

пък яденето има кой да сготви.

Масата съм си сковал и заварил

за хубава софра съм я приготвил.

 

Приятели ще дойдат за наздраве.

Ще има смях, истории и песни.

От тез' моменти спомени остават.

И правят дните занапред по-лесни.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Серафим Аянски Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....