pin4e (Павлина ЙОСЕВА)
140 3580
15 дек. 2010 г., 18:20  

Трифон Зарезан, по смядовски 

  Поэзия » Другая
2627 0 35

По ранни доби омърсихме църквата -
пречистени да можем да сме грешни.
Кадеше попът - с нос червен и бъклица.
Снегът отвън хрущеше, жив и светещ.

Зарязохме лозята, Бае Трифоне!
Студът с камшик вършееше откосно.
Кълбеше се димът върху комините,
като брада на недоволен Господ.

Адетa е такъв, че кметът почва,
а ние само чакаме да всмукнем
кръвта на Бог, да я оближем сочно,
от мъка и от суша да не пукнем!

Зарязохме и пяхме. Гòрко луди!
Хоро извихме - сякаш вие Зорбас.
Един от нас ли само е изгубил
покой, имот и непростима рожба...

Нощта пристига денем. В пет е черно,
като бакър, по дъното му - сажди.
И злостни, и добри, и суеверни
ще тръгнем упоени с още жажда -

и насред път ще срещнем хроми старци,
несмогнали да изпроводят Трифон.
В самотните им шепи - за подарък
ще бéлнат пуканки, ще притъмнее вино,

маслини, хлебец, медно-блага дума,
та всеки да се кротне вкъщи читав.
Преди Смъртта да ни изтръгне чумите,
на вино ще обърнем и звездите!

2010*

© Павлина ЙОСЕВА Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??