Трифон Зарезан, по смядовски
По ранни доби омърсихме църквата -
пречистени да можем да сме грешни.
Кадеше попът - с нос червен и бъклица.
Снегът отвън хрущеше, жив и светещ.
Зарязохме лозята, Бае Трифоне!
Студът с камшик вършееше откосно.
Кълбеше се димът върху комините,
като брада на недоволен Господ.
Адетa е такъв, че кметът почва,
а ние само чакаме да всмукнем
кръвта на Бог, да я оближем сочно,
от мъка и от суша да не пукнем!
Зарязохме и пяхме. Гòрко луди!
Хоро извихме - сякаш вие Зорбас.
Един от нас ли само е изгубил
покой, имот и непростима рожба...
Нощта пристига денем. В пет е черно,
като бакър, по дъното му - сажди.
И злостни, и добри, и суеверни
ще тръгнем упоени с още жажда -
и насред път ще срещнем хроми старци,
несмогнали да изпроводят Трифон.
В самотните им шепи - за подарък
ще бéлнат пуканки, ще притъмнее вино,
маслини, хлебец, медно-блага дума,
та всеки да се кротне вкъщи читав.
Преди Смъртта да ни изтръгне чумите,
на вино ще обърнем и звездите!
2010*
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Павлина ЙОСЕВА Все права защищены
