Триптих 2

1.

Когато годините са чернокоси,

тогава сърцето ни още е младо.

Душата ни може и мъка да носи,

и можем да носим бреме злорадо.

Когато косите във сняг се обърнат

и зимата вече душата превземе,

и болките трайно тогаз ще се върнат,

а времето зимно мерака ще вземе.

Но точно тогава оценка се дава

за всичко живяно на земната почва.

Тогава сърцето на път се предава

и нова промяна в душата започва.

2.

От годините се уморих,

но не напразно аз живях.

Все пак нещо малко сътворих,

че шепа стихове посях.

Под небесния ни похлупак

така живота си преда,

че в края, като за капак,

оставям светлата следа.

3.

Дойдох, видях и...си отивам.

Във два кубика ще изстивам.

По пътищата мои святи

аз имам думички посяти.

Душата топла ще е в Рая.

И много здраве на...Оная...